Това е времето, когато се създават европейските традиции, чувства се влиянието на Ле Корбузие или Бернард Рудофски.
С разрастването на София възниква и нуждата от по-различно планиране и строителство, а това води до идването на високообразовани архитекти от Австроунгарската монархия. Влиянието на австрийската архитектура е все още лесно различимо в редица сгради у нас. Такива са Военното училище, Клубът на армията, Министерството на войната от А. Колар; Княжеският дворец от В. Румпелмайер и Ф. Грюнангер; Синагогата, Духовната семинария и Богословската академия от Ф. Грюнангер, а също и множество жилищни сгради от архитектите А.В. Колар, П.П. Бранг или К. Хайнрих. В края на 19 век идват и първите архитекти, които са получили образование в чужбина. Такива са Йордан Миланов, Г. Фингов, Н. Юруков, Петко Момчилов. В стремежа си към по-различна архитектура възникват сгради със специфичен национален характер: Централните хали (Н. Торбов, 1909), откритата минерална баня (П. Момчилов, 1910), седалището на Великия синод (П. Момчилов; Й. Миланов, 1910 г.).
В средата на 20 век връзката между двете страни избледнява. Времето ражда две поколения архитекти. Едните са тези, които са образовани в австрийски училища и получават своя зрелост именно там. Забележителен пример за това е сградата на Университета за естествени и природни науки от Георги Овчаров (реализирана 1929 г). През 20-те и 30-те години на 20 век се обособява група от архитекти, които под влияние на европейското движение за модернизъм се стремят към обновяване на формите. Резултатите от него проличават най-вече във фасадите на сградите, при изпълнението при хоризонталната и вертикалната проекция. Всички тези елементи са обединени в малка къща на ул. "Шипка" в София (А. Дамянов, 1936). Пример за това са и еднофамилните къщи, създадени в 30-те години в София, Плевен, Габрово. Ефектът от модерното хоризонтално деление е особено ясно доловим в две стоящи една до друга сгради на ул. "Московска" в София (апартаменти от Кръстан Гешев и Петър Карасимеонов, 1929/33; офис сграда от Асен Михайловски, 1938/40 г). Друг добър пример са сградите на Националната банка (Иван Васильов, Димитър Цолов, 1934/39); Министерството на вътрешните работи (Георги Овчаров, 1936/40), комплекс "България", включващ концертна зала, хотел, ресторант, кафе; мултифункционалната сграда на "Славянска беседа" (А. Михайловски, 1935 г.).
След Втората световна война (1944 г.) страната е под силно съветско влияние. Въпреки това наред с държавните възникват и независими архитектурни проекти. Частната архитектурна дейност става възможна и чрез Организацията на съюза на архитектите. Сградите, които са построени тогава, са хотел "Рила" (Г. Стоилов); хотел "София" (Ал. Баров), "Плиска" (Х. Цветков, Л. Лозанов), Парк-хотелът (Ал. Белокапов). Наред с тях възникват и ваканционните комплекси по Черноморието - Златни пясъци (Г. Ганев), Слънчев бряг (Н. Николов), Албена, Дружба, Русалка (М. Маринов), Младежки център Приморско (Г. Стоилов), Операта в Стара Загора, театрите в Бургас и Враца (Соколовски, Стойчев, Камиларов) и др.
Върху архитектурния облик на сградите особено ясно се отразява силното московско влияние. В средата на 70-те години на много места възникват т.нар. градски центрове, понякога с много високо архитектурно качество - мултифункционални сгради с хотел, партиен дом и търговски център.
Периодът след 1989 г. е белязан от влиянието на двете поколения - старото, което следва традициите, останали от годините преди прехода, и младото, което чрез пътувания, практики и не на последно място комуникация се информира за случващото се и показва положителни резултати. Възникват множество архитектурни вестници, организации като Съюза на архитектите, Международна академия за архитектура. Поставят се въпросите за качественото образование, дискутират се целите на бъдещото строителство, без да се забравя и наследството, останало от миналото.